Автор: Момчил Цонев, dobrite.bg Следвайте Гласове в ТелеграмХаджи Христо Рачков е една от

Автор: Момчил Цонев, dobrite.bg Следвайте " Гласове " в Телеграм

Хаджи Христо Рачков е една от основните фигури в Габрово от втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХ век. Местният историограф доктор Петър Цончев го разказва като самоуверен и смел, добър стрелец, приказлив и гуляйджия, който се е обличал хубаво. Смелостта му се демонстрира неведнъж при отбиване на разбойнически банди, които атакуват Габрово през ХVІІІ в. Така Христо Рачков среща и своята брачна половинка – през 1794 година чорбаджи Драган му дава единствената си щерка за жена поради проявена смелост.

В началото на 90-те години на ХVІІІ в. обаче Христо Рачков е към този момент и един от най-големите габровски търговци, който търгува с Букурещ, Москва и Цариград. В края на 90-те години реалокира главната си активност в “града ” (Търново), до момента в който фамилията му остава да живее на “село ” (Габрово). През 1800 година Христо Рачков стартира да се подписва с фамилното име Габровали, а през 1801 година – с Грек. По това време това се възприема като купа за достойнство.

Началото на новото столетие е време на безредица в Османската империя. Габрово и Търново неколкократно са обсаждани от кърджалии и даалии, а шефовете на старопрестолницата се сменят постоянно. Затова Христо Рачков взема решение да се откри за известно време в по-спокойния Казанлък. На 13 септември 1803 година търговецът потегля от Габрово за Божи гроб, с цел да стане хаджия – фантазията на всеки състоятелен габровец.

Но преди да тръгне, Христо Рачков прави наследство. По това време отиването на хаджилък е рисково начинание – постоянно отпътувалите не са се прибирали, нападнати, ограбени, убити по дългия път към Йерусалим и Голгота. На 1 септември 1803 година в комерсиалния си бележник Христо Рачков прави „ дията “, т.е. наследство. „ Един човек гибел носи “, написа габровецът – в случай че почине в пътя, наследството му би трябвало да бъде изпълнено тъкмо, а който го потъпче, „ да нема прокопция “ и да дава отговор пред Бога на този и на оня свят.

Първа точка в наследството е за „ школо за момчета да се дадат от тъгата ми “ – 5000 гроша. Втора точка е за „ стопаницата “, т.е. жена му – 10 000 гроша. На нея се дават и парцелите му в Търново, да претърпява с децата и да ги „ изжени “, само че в случай че пък тя самата се ожени наново – тогава „ да не прокопса “, написа Христо Рачков, а парцелите му да се дадат на други родственици.

4000 гроша са за църкви и манастири: „ за изработка на черква „ Св. Петка “ в Габрово “ – 2 500 гроша, „ на Дряновския манастир, за изработка 2 одаи край реката “ – 500 гроша, „ на 40 църкви да се дадат за поменуването му “ – 1000 гроша.

На обособени родственици Христо Рачков завещава по 100, 200, 500 гроша. Повече в сравнение с подарява на родственици, той завещава на сираци и бедняци: „ на сирачета девойки да се оженят “ – 2000 гроша, „ да се дадат под рента 1000 гроша и от нея годишно да се купуват по 50-60 чифта едри и дребни чехли за разпределяне на бедняци по Коледа и Великден “. От лихвите на 300 гроша Христо Рачков завещава да се поддържа чешмата в габровското населено място Зелено дърво.

Преди да продължа историята и да разберете какво се случва с Христо Рачков, вгледайте се още веднъж в цифрите на това наследство отпреди близо 2 века. Писано на ръка в персоналния търговски бележник, даже без наложителните през днешния ден законови гаранции за осъществяването му, единствено със „ опасността “ от Божие наказване. Най-много средства вкупом Христо Рачков завещава на брачната половинка си, на която е поверено развъждането и женитбата на децата му. Но преди всичко в наследството му, очевидно и в ценностната му система, е да се направи школо, т.е. учебно заведение. Не с какви да е пари, а с парите от тъгата му. Тази дума значи едно и също и тогава, и през днешния ден. Има и едно в допълнение, остаряло значение – парцел, добит нормално с тежък труд. Христо Рачков подарява повече за бедняци и сираци, в сравнение с за родственици. Тогава, през 1803 година, не е имало българска страна, само че е имало хора…

Все отново Христо Рачков се завръща след към година от хаджилък. Влиятелността на хаджи Христо става толкоз огромна, че за него през 1810 година се казвало “Султан Махмуд първи в Цариград, хаджи Христо втори в Габрово ”. През 1840-те години песента споделя за различен габровец – „ царят цари в Цариград, а Илия Видинлиев в Габрово ”.

През 1814 година хаджията Христо Рачков взема решение да построи черква в Габрово – “Света Троица ”. Тогава различен габровски търговец и хаджия – Алтън Дечко, оповестява на турските управляващи, че църквата на Хаджи Христо се строи без позволение.

Дечковата къща в Габрово. Тук са посрещнати първите съветски воини, освободили града

Няколко години по-късно обаче, пътищата на двамата заможни габровци се събират – и двамата подкрепят със средства подготовката на гръцкото въстание – “Заверата ” от 1821 година Те събират пари и оръжие за идния протест. Но османската власт разкрива организацията му. Цариградският патриарх е задържан по време на Великденската работа на 10 април 1821 година и обесен пред портите на църквата.

За да предотврати конфискуването на наличното оръжие, Алтън Дечко провежда заравянето на 12 коли с пушки и 60 товара с барут и патрони при воденицата на хаджи Христо Рачков в местността Падало край Габрово (днес в границите на града). За другия от уредниците на въстанието в Габрово локалните историографи братя Гъбенски пишат: “Хаджи Христо […] се отровил с опиат на хана си в Търново, с цел да резервира парцела си и да избави децата си от робство; тъй като съгласно тогавашните турски закони, парцелът на наказаните за държавна измяна лица се конфискувал, а децата им ставали плебеи ”. Според спомените на Димитър Видинлиев самоубийството на Хаджи Христо и опасенията за личната му сигурност принуждават Алтън Дечко да се отдръпна от града и да се замонаши в Соколския манастир.

При гибелта на Хаджи Христо неговият наследник Петър е едвам на 11 години. В края на 30-те и началото на 40-те години на ХІХ век Петър (Пецата) Хаджихристов става господар в Габрово. Синът следва пътя на татко си – по този начин, както хаджи Христо построява черква, и Петър подарява средства за построяването на Соколския и Девическия манастир в Габрово.

Девическия манастир в Габрово „ Свето Благовещение “ опустошен през лятото на 1959 година

Понякога обаче ориста не е благосклонна даже и към положителните хора. Измамен от собствен непосредствен, Петър Хаджихристов задлъжнява към османската страна с 800 000 гроша, вследствие на което се умопобърква. В миг на припадък изгаря всички търговски бумаги, които има – и своите, и на татко си. Изгаря и иконите от домашния си параклис. Края на живота си той прекарва в уединение в Соколския манастир в Габровския Балкан.

Текстът е част от литературната поредност „ Добрите българи “, която се реализира с поддръжката на Национален фонд „ Култура “.

Инфо: dobrite.bg